Във връзка с „масовото настъпление“ на икономическата криза ви предлагам няколко изпитани начина за преборване на кризата, от гледната страна на един работодател :
- Преди всичко бъдете нервен – нека всеки имащ щастието да работи в скъпоценната ви фирма, осъзнае какво щастие е да работи за вас (и все още работи за вас) в условията на финансова криза. Това включва всички известни прийоми от миналото – „натягане на гайки“, „набиване на канчето“ и т.н. Нека ви имат страха – така и така няма къде да отидат, след като свободния пазар на хора е достатъчно свит. Крещенето и нервното викане помагат сами по себе си на този етап.
- Намалете осигуровките – кому е нужно да се плащат излишни пари на държавата, от които вие така и така, няма как да се възползвате след време. С две думи – те така и така, ще са им малки пенсиите на моите и парите няма да им стигат и за сирене и хляб, защо да се хабя да плащам толкова много, особено в условията на „криза“. Намаляването на осигуровките / заплатата (това със заплатата е тънък момент) е от особена значимост, ако сме решили да си купуваме новото БМВ-е (5 серия GT е добър мотив) за Коледа, пък и да ни останат пари да си заведем семейството в „топлите страни“ пак по същото време (така и така ще чакаме за БМВ-то, поне да сме на плажа). Опасности могат да възникнат с по-отворени членове на „колектива“ , но за тях има предвидени и мерки от рода на „напускане по взаимно съгласие“ и други подобни.
- Изисквайте максималното, без да се съобразявате със заетостта на персонала. Ами така де, освен че могат да бъдат счетоводители, същите хора могат да бъдат и монтажници / инсталатори и т.н. Защо ми е щат от 30-40 човека, като поне 10 от тях киснат в офиса и само висят на кафемашината или компютрите си.Все пак криза е, а и т.2 (в часта си с БМВ-то е важна сама по себе си). Финансовия риск – трябва да се лишим от известни средства за работно облекло на тия „тунеядци“.
- Осемчасовия работен ден е отживелица – в условията на криза се търси максимума на максимумите. С две думи, хората трябва да са наясно, че при тези условия и работния ден е променен. Налага се да се остане по 10-12 часа – така е по време на криза. Като не им изнася – както в оня виц „пазар голям – обиколи и виж“.
- Коледните премии / месечни бонуси – Още една отживелица.От къде на къде да им давам бонуси и +1 заплата, след като те така и така си бачкат и получават заплатите ( и то цели 12 !!!). Тук е лесно – по презумция всеки от подчинените греши малко или много. Въпроса е, така да му се каже, че с постъпката му „скъпоценната“ фирма е „яла дръвцето“ и той така или иначе се лишава от Коледните премии / месечен бонус. Задачката е лесна и не особено трудна, всичко зависи от степента нашата опитност.
Всяка прилика или разлика е абсолютно (не)случайна.